Историята на протомето на златния Пегас
Артефактът е случайно открит през 1973 г. в землището на с.Вазово.Неговият откривател го намира съвсем случайно,когато след пожънване на слънчогледа в блок на кооперативното земеделско стопанство той пасял своята крава.Вървейки из блока,той се спъва в нещо,което се оказва крилото на златното протоме на Пегас.Изважда го и го предава на механизатори от работилницата на ТКЗС-то,които решават от фуниеобразната му част да направят пепелник.За тази цел се отрязва частта,която по всяка вероятност е чашообразната част на ритон.Другата част е дадена на деца от селото да си играят с нея повече от месец.Човекът,направил пепелник от отрязаната част се изселва в Турция и така тя е безвъзвратно изгубена за българската наука.Останалата част е прибрана и в момента се съхранява в Разград,като попада в музейни експозиции изключително рядко.Откривателят е категоричен,че това не било статуя на кон,както той се изразява,а че отрязаната част е приличала на фуния.Тази информация предрешава спора дали протомето на Пегас е скулптура на цял кон,или е ритон.
© снимка: DarikNews.bg, Радка Минчева
Първата научна публикация за Пегаса е на тогавашния директор на Разградския исторически музей Стоян Стоянов.По-надолу помествам по-подробното му описание в публикацията на Минко Габровски и Станимир Калоянов№ :
„....Протомето е запазено с два различни фрагмента от крилата.Общото им тегло е 475,50 грама.Полуфигурата е куха,отлята от електрум и фино изчукана.Краката и крилата не са отлети монолитно от тялото,а са изработени отделно и след това прилепени.Краката са монтирани в специално оформени отвори в предната част на Пегас.Вътрешната и външната част са издраскани от твърд предмет.
Като обем тялото на Пегас е изработено детайлно и анатомически пропорционално.Мускулатурата е представена в състояние на напрежение.Главата е леко наклонена и устремена напред.Между стърчащите уши е моделирано рогче,извито назад.То е с кръгла основа и украсено с надлъжен релефен зрънчест пунктир.Устните и брадата са пластично оформени.Челюстните мускули са изобразени чрез три хоризонтални линии.Зъбите са представени чрез насечки.Ноздрите са широко отворени с гънка в основата си.Със завиден професионализъм художникът е предал изображението на очите.Те са разтворени и релефни.Заедно с прецизно изработените вежди и клепачи правят находката един истински шедьовър на изобразителното изкуство.От основата на окото върви релефна жила,която се разклонява така,че обхваща ноздрите отдолу и отгоре.
Между главата и шията е сключен остър ъгъл.Самата глава е отделена от шията с четири врязани извити нагоре гънки.Те се образуват от лекото навеждане на главата.Шията е оформена чрез четири релефни надлъжни мускула.Гривата е предадена сравнително схематично с помощта на паралелни насечки.Тя е ниско подстригана и завършва на челото,оформена с два кичура.Юздата и поводите са означени с двоен врязан пунктир,а нагръдният ремък е троен.
Крилата обхващат почти цялата странична част на протомето без гърдите.В основата си те са разграничени от тялото с два реда косо врязани срещуположни линии,изобразени чрез насечки.Същата техника е използвана при оформяне на крилата.
Краката са издадени напред в положение на галоп.Вторично те са деформирани като леко закривени.Коленните и надколенните стави са също анатомически прецизно изработени.Окосмените части на копитата са показани като венец от успоредни насечки,а върху долните стави те са загатнати с няколко паралелно врязани линии.
Високата художествена стойност на протомето се дължи преди всичко на съвършенното предаване на напрегнато състояние,характерно за галопиращ кон.То се постига чрез вдигнатите предни крака,устремената глава,израза на очите,разтворените ноздри,наострените уши и напрегнатата мускулатура.Тази подчертана експлозивна динамичност е продиктувана не само от художествено-естетически подбуди,но и от стремежа да се постигне единство и хармония между анатомически вярно предадения кон и крилата.Противоречието в това неестествено съчетание е напълно преодоляно.Човек остава с чуството,че изпълненият със сила и устрем кон би могъл да полети и без помощта на крила.
Уникалността на находката се определя не само от безспорното майсторство на ваятеля,стойността на метала,но и от обстоятелството,че Пегас като статуетка или протоме на ритон,изработен от благороден метал,все още не е известен...Сравнителният анализ на разградското протоме на Пегас показва,че е от тракийски произход.Неговата датировка би могла да се отнесе към IV в.пр.н.е.Периодът VI – IV в.пр.н.е.,включително,е върхов момент в тракийската торевтика.Привлеченият материал дава възможност завършената форма на находката да се определи като ритон с протоме на Пегас.Липсата на втори отвор за изтичане на виното напомня за гръцка традиция.Гърците заемат ритона от Изтока и в голяма степен остават чужди на неговата култова функция.Те го превръщат в битова чаша,поради което много от атическите ритони нямат втори отвор.Възможността разградското протоме да е част от статуетка е само теоретична.Подобна статуетка на Пегас засега не е известна,а при тези на коне,изработени от бронз или друг метал,животното традиционно се представя в статично положение или в лек ход напред с повдигнат ляв или десен крак.
Употребата на благороден метал трудно може да се свърже с доста неопределената функция на статуетката,докато социалната и идеологическа функция на ритона е твърдо установена.В Тракия той има функцията на социален белег за висша имотна класа.Важна роля играе ритонът в култовите обреди.Особено добре обаче се очертава неговото значение като инсигния на царската власт.Тя се връчва от божеството,с което царят-жрец е свързан по произход.Така ритонът става символ на божественост и на узаконена от боговете царска власт.
Именно с тези функции на ритона протомето на Пегас може идеологически да се свърже.Това ще проличи добре като се проследи произхода и значението на крилатия кон Пегас.Конят символизира бързина и лекост.Тези негови качества стават причина функцията на птица постепено да премине към коня.Резултатите от многобройните проучвания разкриват божествения произход на коня и неговото положение на свещено животно.Конят е едно от вълшебните средства,произхождащо от задгробния свят,с което умиращият дарява своите родственици.Във вярванията той често пренася умрелия в царството на мъртвите...
Независимо от силата на конкретната историческа съдба,трябва да се има предвид,че на няколко километра югоизточно от с.Вазово(местонахождението на разградския Пегас),в района на селата Свещари,Малък Поровец и гр.Завет има останки от няколко антични крепости и селища.Откритият на повърхността им керамичен материал,както и характера на градежа,позволяват по-голяма част от тях да се отнесат към периода V – III в.пр.н.е.Тези археологически данни показват,че през V – III в.пр.н.е. разглежданият район е административен и култов център на местните тракийски племена.Възможно е именно някое от посочените селища да е било седалище на прадинастически дом,за наличието на каквито има данни за територията на днешна Северна България.Ритонът с протоме на Пегас е бил притежание на някой от неговите членове.Това се съчетава както с метала,от който е изработен ритонът,така и със символиката на неговата форма.В тази връзка интерес представлява предположението,че в североизточните области на Тракия,някъде между Дунава и Стара планина,се е намирало художествено ателие.Съществуването на такова ателие се свързва с нуждите на аристократическата върхушка,обитавала тези селища.
Неизяснените обстоятелства,при които е открито протомето на Пегас,не позволяват да се уточни дали се касае за единична находка или част от съкровище...”
БЕЛЕЖКИ
1. Габровски, М., Ст. Калоянов. Протоме на Пегас – В е к о в е, 1980, № 3, с 77-81
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
ОРИАНА ФАЛАЧИ: ЧУДОВИЩЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ Т...
За пръв път получих подробности за произхода и характера на този забележителен артефакт.
Благодаря!
Не спирай с опонирането!
за кон. Ще е чудо ако се намери някой,способен да обори това тълкувание.
03.01.2011 21:29
